Мнение: Чичо ми беше хвърлен в общ гроб до нацистите. Най-накрая ще бъде погребан отново под звездата на Давид

Бележка на редактора: Саманта Баскинд е бележит професор по история на изкуството в Държавния университет в Кливланд и създател на шест книги, в това число „ Варшавското гето в американското изкуство и просвета “. Тя туитва. Мненията, изразени тук, са нейни лични. Прочетете повече мнение на CNN.

Миналата пролет научих немислимото: Моят чичо, първи лейтенант Нейтън Б. Баскинд от американската войска, който кацна на плажовете на Нормандия в Деня D –– и остана безследно липсващ в деяние съвсем 80 години – беше заровен под три готически каменни кръстове в немското военно гробище на френския район.

Ако това не беше задоволително, с цел да разбие сърцето ми, Нейт беше позорно хвърлен в общ гроб с 23 нацистки и немски бойци. След войната още 29 германци се причисляват към него.

Чичо Нейт беше евреин. Неговите родители, моите прадядовци, бяха източноевропейски имигранти, които се заселиха в Питсбърг. Десетки баскиндци, изоставени, починаха в Аушвиц.

На 23 юни 1944 година Нейт командва взвод от унищожители на танкове M-10, подкрепящи офанзива против вражеска опорна точка покрай Шербур. Той отиде напред с джип, с цел да разузнае огнева позиция покрай кръстовище, за което се твърди, че е охранявано от американски войски.

Индивидуалното досие на умрелия персонален състав на Нейт демонстрира, че водачът му се е върнал от задачата съществено ранен. Той сподели на батальона, че техният джип е бил попаднал в засада и счита, че Нейт е бил смъртоносно ранен от картечница и огън от пушка. По-късно същия ден, когато американските войски превзеха пътния възел, щателното претършуване не съумя да разкрие никакви следи от Нейт или неговото транспортно средство.

Германските военни записи описват друга история: Нейт е покорен и умира от раните си в болница на немските военновъздушни сили. Скоро по-късно останките му са смесени с тези на врага.

Моят прародител Ейб Баскинд писа до армията в продължение на няколко години, обезверено разпитвайки за местонахождението на сина си. През юли 1949 година подполковник W.E. Кембъл от мемориалния отдел на армията го осведоми, че останките на Нейт са невъзстановими. Той подписа това писмо: „ Нека знанието за почтената работа на вашия наследник към страната му бъде източник на поддържаща разтуха за вас, който дадохте своя обичан човек при толкоз сложни условия, че няма гроб, на който да отдадете респект. “

В края на 50-те години на предишния век Германската комисия за военните гробове (GWGC или Volksbund) разкопава общия гроб. При намирането на един от етикетите на кучето на Нейт, нашивката на неговата единица и решетките на лейтенанта, чиновниците се свързаха с моргата на Съединени американски щати. Американският екип не можа да направи позитивна идентификация макар отчетливите зъби на Нейт. Знам това, тъй като зъболекарските файлове на Нейт стоят в директория на бюрото ми. Случаят е завършен.

Съдбата на Нейт стана част от моята съдба преди 13 месеца, когато получих имейл от Operation Benjamin –– организация, която не ми беше позната по това време –– който започваше: „ Напълно съм сигурен, че това ще бъде най-необичайният и евентуално бездънен имейл, който ви изпращат ще получава за много време. “

Операция Бенджамин разпознава еврейски военнослужещи от Първата и Втората международна война, които по простъпка са били заровени под кръстове в задгранични гробища на Америка, и работи с Комисията за американски бойни паметници (ABMC) на държавното управление на Съединени американски щати, с цел да ги размени със звезда на Давид.

Следвайки съвет от генеалог, който е експерт в немските военни гробища, интервенция Бенджамин откри местонахождението на останките на моя популярен чичо. Името му е на месингова плоча, маркираща всеобщия гроб, релефно изписана дружно с Рудолф Бауер, Леонхард Аумюлер и други. Издирването беше възобновено и ме включиха да повеждам фамилната такса. Ако това трябваше да попадне в скута на някой Баскинд, аз бях този. Аз съм професор, специализиращ в американското еврейско изкуство, преподавам Холокоста и съм смел откривател.

Пътят беше лъкатушен, само че необикновено интервенция „ Бенджамин “ получи позволение от френското и немското държавно управление да разкопае гроба. Имаше хиляди счупени кости. Сред тях имаше някои релативно непокътнати бедрени кости, които евентуално биха могли да бъдат на чичо Нейт. Това, което сигурно беше предизвикателство в живота –– Нейт стоеше само 5’5 инча –– беше изгода в гибелта. Проби от пет бедрени кости на мъже с невисок растеж бяха изпратени с дипломатическа поща до Вирджиния и тествани за фамилна ДНК. Имаше единствено дребен късмет за съвпадане. Бяхме изумени: Беше изработен съвършен мач.

На 23 юни, 80-ата годишнина от гибелта на Нейт, ще бъда на американското военно гробище в Нормандия, ще го погреба с цялостни военни почести, под звездата на Давид с равин, управляван. По-късно същия ден ще слага розетка на Стената на изчезналите до името му. Имената на 1557 американци са издълбани на стената, с розетки, отбелязващи имената на тези бойци, откогато са възобновени. Розетката на Нейт ще бъде едвам 27-ма.

През миналата година животът ми се преплиташе с несигурността на костите на Нейт. Сенчеста фигура в детството ми, всичко, което знаех за Нейт, беше рефрен, подхвърлян от татко ми: „ Чичо ти Нейт беше популярен еврейски американски боен воин. “ Но след интервенция „ Бенджамин “ всяка заран се събуждах с непрекъснатата болежка от неговия роман, представяйки си го отпаднал и комплициран по време на главно образование в Тексас, преди да бъде изпратен в Северозападна Африка, Тунис, Италия, Англия и по-късно Франция за последната му борба.

Колко студено би трябвало да му е било на дъждовния Юта Бийч и какъв брой дълбока е била болката му, откакто е бил прострелян. Представих си по какъв начин моите прародител и прародител потъват в плаващи пясъци от тъга и сеизмичното обезсърчение на неговата сестра близначка, когато чу новината за гибелта му. Как дядо ми, по-големият брат на Нейт, се изправи пред вероятността самичък да поеме фамилния бизнес с тапети.

Моите деца в тийнейджърска възраст също са живели с несигурността. След като Нейт влезе в живота ни, той стана тематика на диалог по време на вечеря, и то не постоянно приятна. „ Намериха ли към този момент бедрената кост на чичо Нейт, мамо? “ — попита щерка ми Наоми, до момента в който яде салатата си. „ Как ще схванат кои кости са негови, мамо? “ синът ми Ашер щеше да се тревожи за пастата си. Всички бяхме неспокойни.

И след мача: „ Избрахте ли към този момент ковчега на чичо Нейт? “ Ашър желае да знае. Имах... Нейт ще бъде заровен в гладък ковчег от мрачен орех с сърцевина от креп, решение, което агонизирах. Наоми още веднъж пита: „ Мога ли да покажа Пурпурното сърце на чичо Нейт на моите другари? “ Тя може –– Наоми знае къде да го откри и да го допре единствено откакто си измие ръцете.

Пурпурното сърце на Нейт ми беше харизано тъкмо преди Деня на паметта от капитан от Операциите за ранени на армията, който кара два часа до дома ми. Сърцето ми падна на пода, когато го видях. Медалът стои до неговите военни и зъболекарски досиета на бюрото ми. Смятам да ги депозирам след Нормандия. След това ще слага Пурпурното сърце на Нейт в кутия за сянка дружно с гробното знаме, което ми беше церемониално връчено, преди ковчегът му да бъде спуснат в земята.

С костите, разглобяването и ДНК най-накрая в миналото, размишлявах върху тази непредвидена и невероятна задача да намеря лейтенант Баскинд. Ето какво се надявам да имат децата ми